Закон за зависимостта - само едно дръпване, дъвка или лепенка, и отново ще трябва да минем през 72 часа никотинова абстиненция, най-трудния период от отказването. Придържането към правилото никакъв никотин само за един ден гарантира 100% успех.

Приемаме се такива, каквито сме – зависими. Никотиновата зависимист е точно толкова реална и постоянна като алкохолната или хероиновата. Чуждо за организма ни вещество е накарало допаминовия цикъл– основния ни учител за важните неща – да убеди съзнанието ни, че редовното получаване на никотин е приоритет номер едно в живота ни, по-важно от семейството, приятелите, храненето, студеното време, здравето и живота ни. Продължителната употреба води до постянно израстване на милиони допълнителни никотинови рецептори в поне 11 различни зони на мозъка. Мозъкът е препрограмиран да функционира към бавно покачващи се нива никотин (толеранс). Ето защо единствения начин за отказване е на принципа всичко или нищо.

Забравете за отказване завинаги – това е като да решите да изядете една крава наведнъж – толкова невъзможна изглежда задачата. По-добре да си поставите за цел да изяждате по една пържола на ден. Ако вземете решение да спрете завинаги, на кой ден ще бъде обявена победата? Най-добре да празнувате всеки един ден на изцеление и свобода.

Абстинентен синдром – колкото и странно да звучи, абстиненцнията е добър знак, защото показва процеса на оздравяване. В първите дни е ок да приписваме повечето от негативните си усещания на абстиненцията, но след това трябва да слушаме тялото си. Добре е да приписваме симптомите на това, което е било преди, а не на това, което ни очаква.

Напишете мотивацията си – когато сме в разгара на битката с никотина, може много лесно да забравим списъка с причините за спиране. Ако обаче сме ги записали, винаги може да ги прочетем и да се заредим от тях.

Скрити заболявания – всяко дръпване от цигарата съдържа над 4000 химически съединения. Някои от тях може да са помагали да се маскират заболявания например проблем с щитовидната жлеза (заради йода) или астма (заради бронходилататорите). Химикалите от цигарите най-вероятно взаимодействат с лекарствата, които взимате и ще е необходимо да се следят от лекар.

Емоционално възстановяване – Зависимостта ви от никотина вероятно е най-интензивната, постоянна, сигурна, разрушителна връзка, която познавате. Тя е проникнала във всеки аспект от живота ви. Бъдете подготвени да изпитате чувство на емоционална загуба при прекратяването й. Очаквайте да преминете през шест фази – (1)отричане, (2)гняв, (3)договаряне, (4)депресия, (5)приемане и (6)самодоволство.

Не пропускайте хранения – никотинът ни е “хранил” до сега, освобождавайки мазнини в кръвта ни, и затова ни е било лесно да прескочим обяда или закуската, без да ни става лошо от глад. По време на възстановяването трябва да се научим отново да се грижим за тялото си, разпределяйки дневния калориен прием на равни части. Препоръчително е да ядем по малко, но често.

Сокове – освен ако не страдате от диабет, пийте повече кисели натурални сокове през първите три дни. Сокът от червена боровинка е много подходящ. Киселите сокове не само помагат за извеждането на алкалния никотин от кръвта, но и помагат за стабилизирането на кръвната захар и избягването на допълнителни симптоми.

Увеличаване на теглото – ако искаме да съпоставим вредния ефект на цигарите с наднорменото тегло върху сърдечносъдовата система, уравнението би изглеждало така – една кутия цигари на ден е равна на 34 килограма наднормено тегло. За да избегнем наддаване на килограми при увеличен апетит, трябва да избираме здравословни нискокалорични леки закуски.

Цигари и стрес – обратно на общоприетото твърдение, че цигарите облекчават стреса, никотинът облекчава единствено собствената си абстиненция. При стрес хормоните, които се отделят са киселинни, а никотина е алкалоид, и помагат за намаляването на нивото му, което пък води до палене на цигара. Човек бърка облекчаването на абстиненцията с намаляване на стреса. Хората, които скоро са спрели цигарите споделят, че са много по-спокойни в стресови ситуации, от колкото преди.

Отказване на цигарите заради друг(и)- Ние не можем да спрем заради някой друг. Това трябва да е нашият подарък към самите себе си. Отказване заради дете, партньор, приятел, родител, бебе, шеф или лекар създава естествено усещане за лишение, което задължително води до връщане към навика. Ако сме спрели заради някой друг, как ли ще реагира пристрастеният ни мозък, когато този някой ни разочарова?

Търпението – дългогодишното задоволяване на никотиновия глад ни е направило изключително нетърпеливи, защото сме научили мозъка си, че само 8 секунди след дръпването от цигарата, ще получи допамин. Трябва да осъзнаем ролята на търпението в успешното възстановяване. Малки крачки, час по час, по един ден наведнъж.

Пазене и носене на цигари и никотинови продукти – освободете се от всички никотинови продукти – цигари, лепенки, дъвки, течности. Няма нужда да се заиграваме с рецидива, или да си доказваме колко сме силни. Още не сме, зависими сме. Имаме нужда от пространство без никотин, за да оцелеем през трите минути на позивите за пушене. Отдайте се на процеса и си позволете да искате живот, свободен от никотина. 

Взаимодействието никотин-кофеин – изненадващо е, че никотинът ускорява двойно метаболизма на кофеина. Когато спрем да пушим, ако не намалим кафето, нивото на кофеин в кръвта ще се увеличи с 203 %. Предвидете намаляване и на кафето, за да не пострада съня ви.

Силно желание за пушене – максималната продължителност на такъв епизод е 3 минути. Това е различно от съзнателните мисли за цигари, които могат да продължават, докато сме в състояние да мислим за цигари. Никой епизод на несъзнателно възникнало желание за пушене не продължава повече от 3 минути. Но изкривяването на времето е реално съществуващ феномен.

Изкривяване на времето – спирането на никотина причинява значително изкривяване на времето. Въпреки, че силното желание да се запали цигара никога не трае повече от 3 минути, те могат да се сторят часове на новия непушач. Имайте под ръка часовник, за да не загубите представа за времето. Проследяването на стрелката, отброяваща три минути помага да изчакате отслабването на повика. Понякога могат да се случат два епизода един през друг, или един след друг, но това е относително рядко. Дори да се случи, вие имате капацитет да издържите 6 минути. След това се поздравете за двойната победа.

Честота на епизодите на силно желание – средният им брой при повечето хора през най-тежкия трети ден, е 6. Това прави общо 18 минути изпитание през най-предизвикателния ден. Ами ако вие не сте като повечето хора? Дори да ги удвоим, това прави 36 минути. Нима не си заслужава да изтърпим 36 минути безспокойство, за да отвоюваме съзнанието, здравето и живота си? Напълно си заслужава. На седмия ден има отново зачестяване на епизодите на силно желание, но средно са около 4 за 24 часа, по максимум 3 минути всеки. След десетия ден се появяват, а после и зачестяват дните без позиви за пушене.

Изненадващият позив за цигара – след като са минали дни, без да ни се е допушвало, изведнъж ни връхлита силно желание да запалим, което ни се струва, че е по-силно от предишните. Това е така, защото сме се успокоили и позабравили за битката, която водим. Когато се случи, трябва да си дадем сметка колко далеч сме стигнали, и да го разпознаем като знак за оздравяване.

Техники за справяне със силно желание за пушене – концентрирайте се върху дишането си, дишайте дълбоко и бавно, мислете за любимо място, човек, песен, преживяване. Друг трик е да започнете да изреждате буквите от азбуката, като асоциирате всяка от тях с нещо приятно. А може да бъде ананасова торта, Б може да е морския бряг, и така няма да усетите, как ще минат трите минути.

Приветствайте силното желание за пушене – друга техника е да си представите как се пресягате и хващате повика на никотина. Той не може да ви нарани, така че го прегърнете, и го дръжте здраво, докато не усетите неспокойната му енергия да изчезне в прегръдката ви.

Изправете се срещу силното желание за пушене – около две седмици след като сте спрели цигарите, ще започнете да осъзнавате, че животът може да се живее и без никотин, и то дори значително по-приятно. Не се отказвайте от дейности, които преди са вървели ръка за ръка с цигарите. Изпрвете се лице в лице с отключващите ситуации, и ги спечелете на ваша страна. Вие не трябва да се отказвате от нищо друго, освен от никотина.

Алкохолът по време на отказване на цигарите е отговорен за 50 % от рецидивите. Бъдете изключително предпазливи през първите няколко седмици. Използването на вещество, снижаващо задръжките, докато се борим с абстиненция, заобиколени от пушещи хора е рецепта за рецидив.

Няма приемливо извинение за рецидив – Трябва да признаем пред себе си, и приемем, че никотинът не може да реши нито един проблем или криза. Трябва да приемем, че няма достатъчно добро извинение да започнем отново да пушим – разправии с колеги или близки, ужасен ден, скука, стрес, почивка, пиене, катастрофа, фалит, раздяла, загуба на работа, земетресение, смърт на любим човек, или раждане на дете.

Мисли за пушене – за разлика от три минутното силно желание за пушене, съзнателните мисли за цигари могат да продължават, докато сме в състояние да мислим за тях. Нека не рационализираме, че ни е приятно да пушим, че ни липсва “вкуса им” – в белите дробове няма вкусови рецептори. Само едно дръпване, само една цигара? За нас такова нещо не съществува. Една никога не стига, а хиляда не са достатъчни. Отнасяйте се към никотиновата зависимост като към алкохолната или хероиновата. Не водете полемики със себе си, за “само една цигара”, вместо това се запитайте дали ги искате всичките 20-30 на ден, всеки ден. Защото това ще е крайният разултат. И дълбоко в себе си вие го знаете. Преборете се с отричането, извадете главата си от пясъка.

Възнаградете се – може да решите да спестявате парите, които преди сте давали за цигари, и да ги използвате да се поглезите след една седмица, месец, или година. Излезте от задънената улица на зависимостта, и прекарвайте повече време там, където е забранено да се пуши, ангажирайте с дейности по-дълги от един час. По този начин ще увеличавате и физическата си издръжливост, вкусвайки плодовете на възстановяването. Отидете да ви изчистят зъбния камък, и се усмихвайте по-често.

Обвържете се с решението си- защо да не споделите с хората около вас, колко добре се чувствате да сте свободни от никотиновата зависимост? Гордейте се с всяка отвоювана територия, с всеки час и ден, с всяка премахната отключваща ситуация. Оттърсете се от страха от успеха. Вашата зависимост е скрила спомена за това, как е бил живота ви преди нея. Не се плашете от прекратяването й.

Подходяща помощ – да спирате цигарите с партньор или приятел е забавно, но и нож с две остриета. За подкрепа ви трябва някой, който вече е извървял лъкатушещия път и има години свобода, или някой, който никога не е пушил.

Смущаващо реални сънища, че пушите – бъдете подготвени. Те са провокирани от изчистващия процес, случващ се в белите ви дробове. Когато катраните се изхвърлят от отново появилите се ресничестоподобни клетки в бронхите, възстановените ви обоняние и вкус ги регистрират, а мозъкът ги включва в текущия сън. Тези сънища нямат пророческо значение, освен, че възстановяването е на прав път.

Маркетинга и рекламата като примамка – когато спрете да използвате никотин-съдържащи продукти, производителите губят десетки хиляди левове. Те не искат това да се случи, затова влагат средства в реклама, за да направят продуктите си привелкателни, шарени, модерни, ароматизирани. Прозрете зад бляскавите опаковки – това е просто сиренцето в капана.

Никога не е прекалено късно – без значение от колко време пушите или на колко сте години, колко е пострадало тялото ви, не е прекалено късно да изкорените зависимостта си, и да влезете в най-интензивния си възстановителен период. Всички производители твърдят, че техните изделия са по-безвредни от останалите. Но дори и най-пречистения никотин се разгражда в телата ни до отникотинов нитрозамин-кетон, (NNK), един от водещите канцерогени. Няколко капки 40-60 мг чист никотин върху кожата, са в състояние да убият 80 килограмов човек.

Никотинът е естествен пестицид. Растенията от семейство картофови, и на първо място тютюнът, са намерили начин да се защитят от естествените си врагове, като натрупват отровно съединение в листата си – никотин. Гъсениците, които ядат листата им умират. Нима някой със здрав разум би приемал вътрешно инсектицид от агроаптеката? Не, разбира се, но тук става въпрос за пристрастяване, за процес, който е извън нашия контрол. Единствения контрол, който имаме е да вземем решение да не употребяваме повече никотин-съдържащи продукти.

Наблюдавайте пушачите внимателно – те не пушат за да ви дразнят, те го правят, защото са принудени. Принудени са от постоянно спадащото ниво на никотин в кръвта им (на всеки два часа никотинът в кръвта намалява на половина). Повеченто от тях пушат автоматично, неосъзнато. Наблюдавайте как киселинно-образуващите ситуации като стрес и употреба на алкохол бързо изчерпват запасите им. Когато гледате пушещия човек в автомобила до вас, вие наблюдавате неизбежния безкраен цикъл на пълнене на бездънен съд.

Мисля или искам? – Има голяма разлика между това да мислим за пушене и да имаме позив за никотин, въпреки че често се бъркат. След дългогодишна употреба на никотин, ние сме станали експерти в това да забелязваме другите пушачи (в кината или на летището), и да надушваме цигарения дим, но не всеки път имаме позив за пушене, когато това се случи. Това е мислене, забелязване, отбелязване на факт. С всеки ден тези мисли намаляват и се разреждат. Да забелязваме и мислим е добре, по този начин няма да попаднем в капана на самодоволството. След време тези мисли ще са толкова редки, че ще предизвикват единствено усмивка.

Непушач или бивш пушач – как да говорим за себе си? Естествено е да искаме да мислим за себе си като непушачи. Има голяма разлика обаче – единствено бившите пушачи могат да изпаднат в самодоволство, да приемат никотин, и да се върнат към зависимостта.

Самодоволство – самодоволството може да унищожи възстановяването ви. Рецептата за рецидив е да забравим защо сме спрели и първоначалните трудности, пренаписване на закона за зависимостите така, че да не важи за нас, и намиране на извинение като стрес, празненство, болест, финанси, и т.н.

Има само две причини да пропушите пак – решили сте да възстановите предишното пушене от 1-2 кутии дневно, докато не ви осакати или убие, или абстиненцията толкова ви е харесала, че искате да продължите да я изпитвате до края на живота си. Ако нищо от гореизброеното не се отнася за вас, помислете над простата (не казвам лесна) алтернатива – да изкарате само един ден без никотин.